Zimoun
Zimoun е световно известен артист, добил признание със своите уникални инсталации, които са сайт-специфик и потапящи се в пространството творби. Творбите му са представяни по цял свят, като сред скорошните представяния са изложби в музея Haus Konstruktiv в Цюрих; Музея за съвременно изкуство MAC Сантяго де Чили; Музея за изкуство Нам Джун Паик в Сеул; Музея Куанду в Тайпе; Музея за изкуство Рейна София в Мадрид; Музея за изкуство Ринглинг във Флорида; Музея в Мумбай; Национален музей на изкуствата Пекин; Музей LAC Лугано; Музей на изкуствата Сеул; Музей MIS Сао Пауло; Музей на изкуствата Muxin Wuzhen; Kunsthalle Берн; Музей на изящните изкуства Тайпе; Le Centquatre Париж; Музей на съвременното изкуство Пусан; Музей на изящните изкуства MBAL; Kunstmuseum Берн; Blackburn Museum; Музейна колекция Lambert Авиньон; и др.
"Използвайки прости и функционални компоненти Зимун изгражда архитектурни платформи от звук. Изследвайки механичния ритъм и потока в подготвени системи, инсталациите му включват обикновени промишлени предмети. В натрапчиво показване на прости и функционални материали тези творби изразяват напрежението между подредените модели на модернизма и хаотичните сили на живота. Носещо емоционална дълбочина, акустичното бръмчене на природните феномени в минималистичните конструкции на Zimoun без усилие отеква."
Лора Блеро
Zimoun е най-известен със своите инсталационни, обикновено сайт-специфик, имерсивни творби. Той използва механичните принципи на въртене и осцилация, за да приведе материалите в движение и по този начин да произведе звуци. За целта той използва предимно прости материали от ежедневието и промишлеността, като картон, двигатели за постоянен ток, кабели, заваръчна тел, дървени подпори или вентилатори. За своите творби Zimoun разработва малки апарати, които, въпреки своята принципна простота, генерират тонална и визуална сложност, след като бъдат задействани - особено когато голям брой такива механични приспособления, обикновено стотици, са обединени и оркестрирани в инсталации и скулптури.
Творбите на Zimoun непрекъснато обхващат опозиционни позиции, като например принципите на реда и хаоса. Произведенията могат да бъдат подредени в геометричен модел или подредени и инсталирани по система, но се държат хаотично и действат - в рамките на внимателно подготвена рамка от възможности - по неконтролируем начин, веднага щом бъдат механично активирани. Подобно на клинично изследване, моделът и систематичният подход позволяват преглед, така че хаосът, породен от механичния процес, да бъде по-добре анализиран. Масата и индивидуалността също принадлежат към тези опозиционни позиции.
Артистът често използва голям брой идентични елементи, но всеки елемент развива собствена индивидуалност и неповторима природа чрез динамичното взаимодействие на механизма, ротацията и материала. Механичните елементи, подготвени на ръка в ателието, които имат последователно редуцирана, минималистична форма, функция и естетика, притежават само привидна прецизност, защото ръчното производство създава отклонение от идеалното третиране на материала, позволявайки неточности, които подчертават възникващото индивидуално поведение на материалите, позволяват го или дори го провокират.
При наименуването на творбите си Zimoun последователно следва принципа на изброяване на използваните материали един след друг. С това той извежда материалите на преден план; освен това заглавията сигнализират за "подготвения" механизъм, посочвайки връзката с умишлено манипулираните тоново музикални инструменти. Творбите му често се определят с термина звукови архитектури, основани на принципите на минималната музика, към които той привнася визуален аспект, като настоява за прост, редуциран дизайн без украса или допълнителен цвят.
Въпреки че Zimoun възприема инсталациите си като композиции в музикален смисъл, той не се намесва активно в развитието на звука им. Той не направлява механичните системи, реализирани по аналогов начин или цифрово, чрез микроконтролер или компютър, а само ги активира, като включва или изключва електрическото им захранване. Той разглежда момента на активиране и динамиката на самите материали като скулптурен и перформативен подход и нарича принципа, който стои зад тези произведения, "примитивна сложност".
В допълнение към инсталационните си композиции Zimoun разработва и чисто акустични произведения. Макар че двата жанра - визуални, неконтролирани, случайни композиции и музикални композиции за звукозапис и изпълнение, които се изграждат усърдно в студиото - на пръв поглед могат да изглеждат доста различни, и двата произтичат от интереса на художника към създаването на пространства и акустични състояния, които са съставени от микроскопично малки звуци и шумове. Записите на Zimoun често, подобно на перформативните концертни аранжименти, са замислени за многоканални звукови системи. Чрез прилагането на множество високоговорители слушателите се поставят в триизмерна звукова архитектура, която не може да бъде открита визуално, а само акустично. Zimoun работи и по записи с други артисти от областта на музиката и визуалните изкуства. Много от тези записи са издадени от лейбъла Leerraum, който той основава през 2003 г. заедно с графичния дизайнер Марк Беекхуис и който се фокусира върху редуктивни концепции.